Виктор Пасков е един от хората, които издърпаха българската литература много напред.

Късно снощи в Берн от рак на белите дробове почина известният български писател Виктор Пасков. Той беше един от най-значимите прозаици в съвременната ни литература.

Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършва гимназия в столицата и продължава образованието си в музикалната консерватория в Лайпциг (която завършва през 1976г). Изявява се по големите музикални сцени в Европа като композитор, както и като бас баритон в оперното пеене. Свири в джазови формации и в Германия се ползва и с име на известен музикален критик. Голяма част от творчеството му е посветена на музиката (и по-конкретно на джаза, който е най-присърце на писателя). През 1980г се връща в България и заработва като литературен и музикален редактор към Агенция “София прес” до 1987. От същата година е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми “Бояна”. През 1990-1992 живее в Париж.

Литературният му дебют е със стихове в списание “Родна реч” през 1964. По-късно започва да публикува разкази и новели в литературни периодични издания. Основна тема в творчеството на Пасков е проблемът за духовното оцеляване, резистентността срещу социалната и нравствената бруталност на действителността, за съхранението на творческото начало като възможност за етична и естетическа сьпротива. В прозата му се преплитат различни културни пластове; често композицията е подчинена на законите на музиката, езикът е силно експресивен, което създава ново равнище на художествената условност.

Идва момент, когато Виктор Пасков написва първата си книга - „Невръстни убийства” (публикувана през 1986) и музиката отстъпва място на литературата. После се появява втората книга „Балада за Георг Хених”, която е публикувана във Франция през 1987г. и за нея писателят получава Голямата литературна награда за чуждестранна литература Салона на книгата в Бордо през 1991г. Издателите му във Франция му предлагат договор за следващ роман и той остава във Франция, където създава книга за българските музиканти на гурбет в бившата ГДР – „Германия – мръсна приказка” (1992), която и му донася славата на автор на бестселъри.

Всъщност, Виктор Пасков попада в чужбина в момент, когато връщането му в България се оказва невъзможно и адаптацията му извън родната му страна е неизбежна. Странстването го забавлява и от това странстване започват да се раждат белетристичните му сюжети. В тях има и много автобиографични елементи. Но, както самият писател заявява в едно интервю, по-страшно е когато човек не може да се адаптира в собствената си страна и предпочита да живее в друга. Затова и младите хора продължават да напускат България. Макар и работейки в чужбина, Виктор Пасков периодично си идва, както много други българи, установили се извън родината. Отсъствието му от България не пречи на писателя да има едни от най-високите тиражи у нас от 60 000. Съперничат му само Антон Дончев и Христо Калчев. В Европа и в САЩ тиражите отдавна са надхвърлили 2 млн.

Освен споменатите вече "Невръстни убийства", "Балада за Георг Хених" и "Германия - мръсна приказка", Виктор Пасков е написал още няколко новели и разкази. Последният му роман (2005) е "Аутопсия на една любов", а неговата книга, която се появи на българския пазар през миналата година, беше "Гледната точка на Гоген" - сборник с разкази, в който е включен и приказен цикъл от няколко творби, посветени на принцеса Яник.

Тялото на писателя ще бъде пренесено в България и ще бъде погребано у нас.

В текста са използвани материали от дипломна работа "Основни теми в творчеството на Виктор Пасков" на Преслав Ганев.

Литературата Днес - Виктор Пасков се спомина

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД